· Различни видове и жанрове в театъра
· Комедия
· Основна статия: Комедия
· Комедията е вид театър, акцентиращ на хумористичното или саркастично представяне на хора и събития. Към комедията могат да се отнасят фарсът, сатирата, водевилът, бурлеската, интермедията, скечът, дори оперетата и пародията.
· Тя възниква още в древна Гърция.Така например Аристофан пише 40 комедии, 11 от които са се запазили до днес и все още се играят на сцена. Древните римляни и гърци използват думата комедия за означаване на пиеса с щастлив край. По време на Средновековието значението на думата е по-скоро сатира, а по-късно и хумор. Днес се свързва преди всичко с представление, което предизвиква смях. Комедията има за цел да забавлява.
· Комедия дел арте е специален театрален жанр, който се развива в Италия през XVI век от пътуващи трупи. Представленията се основават на кановачо, съвсем условен сценарий-канава, по който актьорите импровизират. Актьорите обикновено се специализират в една роля и я играят през цялата си кариера.
· Черната комедия е друг вид театър и представлява поджанр на комедията и сатирата, при който теми и случки, които се считат за табу, се представят по саркастичен или хумористичен начин без да губят своята сериозност. Синоним може да бъде изразът черен хумор.
· Трагедия
· Основна статия: Трагедия
· Трагедията е друг вид театър, отличаващ се с голяма доза серизоност, драматичност и имащ нещастен край.
· Заражда се още в Древна Гърция. Аристотел дефинира трагедията като отразяваща конфликта на героя с някаква външна сила, например властта, обществото или Бога. Този конфликт е изпълнен със страсти и борба, водена от личности със силен характер. Една малка част от трагедиите на Древна Гърция са достигнали до наше време – 33 драматични творби на Есхил, Софокъл и Еврипид за двата века на съществуването на Дионисиевия фестивал в Атина.
· Драма
· Основна статия: Драма
· Думата драма означава действие. Подобно на комедията и трагедията, тя възниква в Древна Гърция и води началото си от култа към Дионис. Върху нея оказват влияние Елевзинските мистерии, култа към мъртвите по време на погребения, както и култа към героите. В драмата хората са призовани да задават въпроси, а боговете да им отговарят. Също така трябва да се отбележи, че на сцената в Древна Гърция по време на драмата няма жени и женски роли.
· Драмата възниква и се формира в контекста на атинските празници, наречени Големи Дионисии, и в началото на развитието си изпълнява свещени (сакрални) функции. Заедно с комедията и трагедията, драмата е един от трите основни жанра на древногръцкия театър.
· В наши дни норвежкият драматург Хенрик Ибсен (наричан баща на съвременната драма) и немският театрален деец Бертолд Брехт доминират модерната драма. Всеки от тях дава начало на традиции, които включват едни от едни от най-популярните пиеси на съвремието. Някои наричат Ибсен най-важният писател след Шекспир. Той се счита за основател на модерния театър, а пиесите му са класика, играни по цял свят и изучавани във всички училища.
· Музикален театър
· Основна статия: Музикален театър
· Музикален театър, „Фантомът“
· Музикалният театър, наричан още мюзикъл е вид сценично изкуство, възникнало през 20 век. В него са комбинирани елементи на музикални изпълнения, танци и диалог.
· Музиката на един мюзикъл варира от джаза до поп или дори класическа музика. Текстът се нарича либрето. Актьорският състав се подбира по критерии като актьорско майсторство, вокални данни, пластичност и фотогеничност. В Америка Джордж Гершуин спомага жанрът да получи голямо развитие – той го издига на равнище, което го превръща в художествен феномен благодарение на лесните за възприемане и запомняне мелодии. В своите 29 мюзикъла композиторът показва висока прецизност в трактовката на текста и сценария. Понякога музикалният театър е направен по книга, а понякога има оригинален сценарий.
· Най-често мюзикълите се изпълняват без прекъсване. Изградени са като едночастни спектакли, в които разговорната реч се съчетава с песните и с кратки инструментални интермедии. Срещат се и встъпителни части, така например някои мюзикъли имат в началото увертюра. Отделните номера на мюзикъла най-често представляват завършени песни, групирани в малки цикли. Срещат се и по-широко разгърнати заключителни части.
· Едни от най-популярните театри, в които се представят такива постановки, се намират в Ню Йорк на Бродуей и в Лондон, Уест енд. Емблематичен пример за мюзикъл е например „Котките“, по либрето на Т.С. Елиът и с музика на Андрю Лойд Уебър, представена за първи път на 11 май 1981 г. в Уест Енд и не слизала от афишите по цял свят оттогава насам. Други известни музикални постанвки са „Уестсайдска история“ на Гершуин, „Фантомът от операта“ на Уебър, „Прдуцентите“ по Мел Брукс и други.
· Куклен театър
· Основна статия: Куклен театър
· Кукли и кукловоди
· Кукленият театър е театър, където действащите лица са кукли. Марионетката (кукла на конци, за която се счита че се появява в Европа по време на Ренесанса) е една от многото разновидности кукли, използвани в този вид театър. Актьорите се наричат кукловоди и обикновено са скрити от зрителите, но при определени обстоятелства могат и да се видят и в цял ръст. Някои от тях са разположени над нивото на сцената, докато други са под нейното ниво. Най-често са скрити от зрителите посредством завеса или някакъв друг театрален декор. Куклите се управляват с помощта на пръчки, конци, електронни устройства или се надяват на ръката. Някои от куклите са малки, докато други са с човешки ръст. Някои са плоски, докато други са обемни.
· Кукленият театър е много стар, възниква по различно време в различните страни, но е известен още от древността. При разкопки за намерени доказателства за кукловодство още при индската цивилизация. Така например в Египет при религиозни ритуали жени носят куклата на Озирис. По времето на елинизма в Гърция кукленият театър е също разпространен. Куклите са свързани и с редица езически обреди. В Русия първите гастроли на кукловоди са от 1700 година.
· Кукленият театър е специфично самобитно изкуство и представлява съвкупност от много самобитни особености.
· Днес куклените театри и куклените постановки са предимно за деца. В тях винаги се разказва някаква история, най-често взета от народни приказки и адаптирана.
· Театър на абсурда
· Основна статия: Театър на абсурда
· Театърът на абсурда е направление в западноевропейското театрално изкуство през 1950-те и 1960-те години. Сред основните му представители са драматурзите Йожен Йонеско, Самюъл Бекет, Жан Жоне, Артюр Адамов и Харолд Пинтър. В тези пиеси светът е представен като безсмислено, лишено от всякаква логика наслагане на факти, постъпки и съдби. Терминът театър на абсурда за първи път е употребен от литературни критици през 1962 година. Счита се, че корените му са във философското учение дадаизъм, а също така и във възгледите на Албер Камю.
· Новото движение „Театър на абсурда“ се заражда в Париж като авангарден феномен, свързан с малките театри на Латинския квартал, а по-късно получава и световно признание. На практика то отрича реалистичните персонажи, ситуации и други театрални похвати. Времето и мястото са неопределени и изменчиви, нарушени са и причинно-следствените връзки. Използват се безсмислени интриги, безцелни и повтарящи се диалози, непоследователни действия и всичко това създава потиснато настроение и чувство на призрачност и несигурност.